13.03.2011 г., 8:28 ч.

Домът на майстора 

  Поезия
2554 0 40

                  Д о м ъ т   н а   м а й с т о р а

 

                      на тате

 

                                  1.

Живея в най-топлия дом на Земята:

от камък до покрив строи си го тате!

 

Млад!Къдрав, усмихнат.Реди без умора

ту сградата свидна, ту нещо по двора.

 

При тате в градината Слънцето слиза!

През нас който мине - длан слънце пониса.

 

 

 

 

                                 2.

След толкоз години, на същото място.

Защо оттук минах, тук струна без глас съм.

 

Две сгради, еднакви :ни цвят, нито звук,

а хората сякаш за ден-два са тук.

 

 

От блок оборотен отиде си тате.

Какво е животът, щом вземат душата!

 

 

 

© Цонка Петрова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  867 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??