Домът на майстора
Д о м ъ т н а м а й с т о р а
на тате
1.
Живея в най-топлия дом на Земята:
от камък до покрив строи си го тате!
Млад!Къдрав, усмихнат.Реди без умора
ту сградата свидна, ту нещо по двора.
При тате в градината Слънцето слиза!
През нас който мине - длан слънце пониса.
2.
След толкоз години, на същото място.
Защо оттук минах, тук струна без глас съм.
Две сгради, еднакви :ни цвят, нито звук,
а хората сякаш за ден-два са тук.
От блок оборотен отиде си тате.
Какво е животът, щом вземат душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
