Нима леглото не е затвор за болния?
Магазинчето - за търговеца?
Градът - за гражданина?
Царството - за царя?
Вселената - за самия Бог?
Нима всички те не са затворници?
„Не горюй”, реж. Г.Данелия
Аз съм
в затвора на собствената си Любов,
в затвора на собствените си мисли,
в затвора на собствените си чувства -
тъга, радости, щастие, мъка,
в затвора на собствените си нужди -
апетит, жажда, четене, писане,
в затвора на собствените си страсти -
секс, алкохол, наркотици, казино,
в затвора на собствените си достойнства -
ум, интелект, познания, чувство за хумор,
в затвора на собственото си самочувствие,
в затвора на собствените си сетива:
в затвора на твоя глас,
в затвора на твоето ухание,
в затвора на твоя вкус,
в затвора на твоя силует,
в затвора на твоята нежност,
в затвора на собствената си мечти,
желания, стремежи, амбиции,
в затвора на собствените си мании -
слава, богатство, величие, власт,
в затвора на собствените си низости -
лицемерие, алчност, подлости, злоба,
в затвора на собствените си грехове -
изневери, лъжи, предателства, скромност,
в затвора на собствения си егоизъм,
в затвора на самия себе си!
Свободата е Смърт!
Свободата е бездна,
в която никой не е посял нищо...
и само, когато (ако) Бог умре,
всички ще бъдем
свободни!
26.08.2010 г.
© Пламен Митев Всички права запазени