Дори и цяла вечност да измине...
Обичам те! Обичам те! Обичам!
Ръцете ми вземи! Не се променяй!
Защото знам, че вечно ще те има,
невидима и спряла се до мене.
Живееш като неспокойна птица,
заключена от този свят огромен,
но ето ме до теб - в една зеница,
събрал съм целия ти детски спомен...
Недей. Не си помисля да си идеш,
красива си сега и ми е трудно,
без теб да стопля дългата си зима –
леглото ни е мокро и безшумно,
превърнало постелята на мрака
във водопад от искреност. Люби ме!
Заклевам се пред Бога – ще те чакам,
дори и цяла вечност да измине...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
