Nov 13, 2013, 8:55 PM

Дори и цяла вечност да измине...

  Poetry » Other
989 0 4

Обичам те! Обичам те! Обичам!
Ръцете ми вземи! Не се променяй!
Защото знам, че вечно ще те има,
невидима и спряла се до  мене.

Живееш като неспокойна  птица,
заключена от  този свят огромен,
но ето ме до теб  -   в една зеница,
събрал съм  целия ти детски спомен...

Недей. Не си помисля да си идеш,
красива си сега и ми е  трудно,
без теб да стопля дългата си зима –
леглото ни е мокро  и  безшумно,

превърнало постелята на мрака
във водопад от искреност. Люби ме!
Заклевам се пред Бога – ще те  чакам,
дори и цяла вечност да измине...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...