Nov 13, 2013, 8:55 PM

Дори и цяла вечност да измине... 

  Poetry » Other
691 0 4

Обичам те! Обичам те! Обичам!
Ръцете ми вземи! Не се променяй!
Защото знам, че вечно ще те има,
невидима и спряла се до  мене.

Живееш като неспокойна  птица,
заключена от  този свят огромен,
но ето ме до теб  -   в една зеница,
събрал съм  целия ти детски спомен...

Недей. Не си помисля да си идеш,
красива си сега и ми е  трудно,
без теб да стопля дългата си зима –
леглото ни е мокро  и  безшумно,

превърнало постелята на мрака
във водопад от искреност. Люби ме!
Заклевам се пред Бога – ще те  чакам,
дори и цяла вечност да измине...



© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??