Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
2.05.2023 г., 20:03 ч.

Дори насън отдавна не летя 

  Поезия » Друга
790 3 7

Не, не воювам. Няма за кога.
Ръждясва кротко по ъглите мракът,
напразно вън и мелниците чакат.
На Росинант израстнаха рога.

 

Не съм Овен аз. Вече не бода.
Метлата ми до сламчица ошмули,
козел от злоба, миналия юли...
И не дочаках златната вода.

 

Сега седя си кротко на брега,
врата ми жули старото забрало,
едничко то в душата ми видяло,
умират там преди, а и сега.

 

И ако нявга пак се весне тя
да ме споходи музата ми стара,
си казвам: — Спи си и ще се разкара,
дори насън отдавна не летя...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Опитвам се, Вале, опитвам се.
  • Летиш, летиш и още как! А старият, злобр козел, го натири! Механизирай старата метла- влезни във 21 век!😜🥰🤗 Много ми хареса!♥️🌹
  • Благодаря ви! Миг, твоите череши "узряха" в стих тази сутрин.
  • "Не се гаси туй що не гасне!" Ха на бас , че с първите череши и ще "яхнеш метлата"! Много те бива мноооооооого!
  • Наде, горе главата и метлата! Наближава златната вода, бъди нащрек.☺
  • Страхотно е.
  • Много хубаво пишеш, Наде! Удоволствие са творбите ти!
Предложения
: ??:??