16.11.2007 г., 17:04

Досадни преживявания

1.4K 0 2

И ето  -  пак сама

пия си мартинито на бара...

пак сама... но този път - нескучаеща от самота...

Пия, а досадници ме зяпат,

зяпат... чак мухите ще налапат...

и ето  - идва някакъв смелчага

и услугите си започва да предлага...

"Какво ще пиеш?" - пита той...

А аз си викам:  "Боже мой, този май си проси бой",

но нахалството не стига дотук,

хмм... май ми прави той напук...

"Цигара,  искате ли да Ви предложа?"...

"Не, на мойте си ще заложа..."

... ама,  че досадници има тук

хмм... май ще дойда някой път - друг!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, наистина е необичайно, но хубаво ! Хумористично ли казваш ? Аз мисля, че не е чак толкова хумористично .... има копнеж и надежда за Любов ...Браво !
  • Различно, но много много хубаво!!!6+

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...