21.12.2021 г., 16:53

Досадникът. "О, ще Ви видя ли, мадам?!"

871 8 20

О, строфата ми тъй, ма шер, нестройна

Ще стигне ли до Вашето сърце

Една усмивка е награда тройна

Вторачен съм във вашето лице.

 

Изпивам с поглед устните ви жарки

В един единствен страстно нежен миг

И знам... понеже думите са жалки

Докосвам малкото ви пръстче. (вик!)

 

Ядосана ли сте, Анет, простете?!

Любов ли е... изисква жертви, знам

И трябва и сърце... не се косете....

Махнете, моля, този доберман.

 

А розата за Вас отгледах лично

Да я сравните, Боже, с магданоз...

Ах, виждам, че нещата са критични!

Мадам, нима Ви трябва този нож! :))

 

Жени Иванова,

стихотворението е в резултат на 

една фотоманипулации

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Безжичен
  • Много ми беше интересно и ме развесели. Винаги е приятно да се четат неща на хора с чувство за хумор.
  • Мина, много благодаря, че не си ме забравила и отново те виждам!
  • Жени, истински се насладих, на този прелестен стих, отдава ти се, талатът си личи! Удоволствие беше за мен, да прочета!
  • Роси, много ти благодаря... този стих е хем акростих, хем е писан и по една фотоманипулация.. беше едно двойно предизвикателство... знаеш ли колко се радвам, че го оценяваш!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...