Досадникът. "О, ще Ви видя ли, мадам?!"
О, строфата ми тъй, ма шер, нестройна
Ще стигне ли до Вашето сърце
Една усмивка е награда тройна
Вторачен съм във вашето лице.
Изпивам с поглед устните ви жарки
В един единствен страстно нежен миг
И знам... понеже думите са жалки
Докосвам малкото ви пръстче. (вик!)
Ядосана ли сте, Анет, простете?!
Любов ли е... изисква жертви, знам
И трябва и сърце... не се косете....
Махнете, моля, този доберман.
А розата за Вас отгледах лично
Да я сравните, Боже, с магданоз...
Ах, виждам, че нещата са критични!
Мадам, нима Ви трябва този нож! :))
Жени Иванова,
стихотворението е в резултат на
една фотоманипулации
© Jasmin All rights reserved.
