2.05.2017 г., 19:53

Дошло е време да се разплати

1.1K 11 18

Поети до поета – дал е Господ

и мъдрост, дето тежко да въздиша.

Разкрият ли законите му прости,

животът с чаша вино ще ги плисне.

И се напива първи точно оня,

познал змия под сянката си сива.

Докато стреля, паднал е от коня,

по тялото отрова се разлива.

Дошло е време да се разплати

със музите и себе си. За всичко.

Небе не кърпят счупени игли.

Светкавици с мастило се боричкат.

Най-тежък е последният багаж

от думите му, станали на пепел,

а вятърът - насъщна свобода –

довява и отвява бесовете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Разкрият ли законите му прости,
    животът с чаша вино ще ги плисне.
    И се напива първи точно оня,
    познал змия под сянката си сива"
  • Усмихна ме,Силве!
  • Така му се пада Хареса ми.
  • Жива да си ми сестрице, Господ да ти дава все така да пишеш!
    Братски те целувам и сполай ти! :-*
  • Много ти благодаря за информацията важна...
    Вятър в моята глава на рогцата ти досажда...
    )))

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...