19.07.2008 г., 19:51

Достойно есть

1.1K 0 1
 

Д О С Т О Й Н О  Е С Т Ь

                                              "Достойно есть, яко воистину

                                                                                            блажити Тя, Богородицу..."

 

                   В тясната килия вече падал мрак,

                   бледен пламък кротичко просветвал,

                   застанал на молитва там един монах,

                   през сълзи тихо си слова прошепвал.

 

 

                   В изнемога свлякъл се подире на колене,

                   въздишка тежка от гърдите си отдрал,

                   към Богородичния лик не смеел да погледне

                   и съкрушен във себе си почти замрял.

 

                                                                                              

                   Тишина и самота, а вън морето Бяло

                   единствено шептяло на брега

                   историята за Атон и всичко неуспяло

                   да влезе във скрижалите на паметта...

 

 

                   В късен час похлопал някой на вратника -

                   незнаен брат, замръкнал в пустошта,

                   изплувал в тъмното с надежда дали биха

                   го подслонили тука и го скрият от нощта.

 

 

                   Разбира се, монахът се завтекъл с радост,

                   посрещнал топло странника събрат,

                   не тъй ли знаел той от ранна младост -

                   че всекиму длъжник е в своя хляб.   

               

 

                   Нощта се превалила, а на сутринта,

                   когато слънцето прозирало едва,

                   изправили се пред иконата света

                   с поклон и песен за родилата Христа.

 

 

                   И в следващия миг инокът непознати

                   запял с пречуден, райски дивен глас:

                   "Достойно есть блажити Тя, пресвята Мати...",

                   а другият го гледал в трепет и захлас.

 

 

                   А после го запитал с шепот, боязливо:

                   "Отде у тебе, отче, туй чудно песнопение?",

                   а другият поискал листи и мастило,

                   следа да му остави и навеки вдъхновение.

 

 

                   С тревога в погледа си домакинът отбелязал:

                   "У мен не ще намериш нищо, даже и това..."

                   "А от камък плоча би ли ми изсякъл?" -

                   и без въпроси той изпълнил странната молба.

 

 

                   Тогава гостът с длани камъка погалил,

                   а той омекнал като прясна глина,

                   със пръсти букви изрисувал и оставил

                   немеещ брата си пред страшната картина.

 

 

                   "Достойно есть..." записал и изрекъл:

                   "Така славете Майката Христова!" -

                   и в този миг изневиделица изчезнал

                   и светлина обгърнала килийната икона.

 

 

                   Монахът пребледнял, прехапал устна,

                   едва тогава с трепет той открил,

                   че тази нощ в килията му тясна                         

                   гост бил не друг - архангел Гавриил...

 

                                                         Русе, 19 юли 2008 г.

 

         За сведение прилагам следния текст, предоставен от самия архангел Гавриил, който послужил като допълващо начало към дотогава съществуващото хвалебствие към пресвета Богородица ("По-почитана от херувимите..."), съставено от св. Козма Маюмски. Чудото се е случило през 982 г. в килията на млад монах на име Гавриил и неговия старец, който по същото време отсъствал заради богослужение в карейския съборен храм Протат (на Атон). Така допълнената хвалебна песен "Достойно есть" се е запазила в същия си вид до ден днешен и се изпълнява по време на всяка божествена св. Литургия (а също така и в частните ни молитви):

         Достойно е наистина да те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог. По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, истинска Богородице, ние Те величаем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ева Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...