Дотегна ми дори да плача
814
0
0
Вече ми омръзна
в погледа ти студ да виждам,
доловим едва, като снежинка
в бързотечната река.
Ранна пролетна умора,
зимна ли студенина
ни направи толкова далечни
и обви ме във тъга?
Ще се тревожим пак,
ала навярно по на рядко.
Да пропъдим болката,
целта ни бе. Накратко.
Ще попадаме в капани.
И надеждите ще се рушат.
Ще се ровим в миналите рани,
така те все ще си кървят.
Сълзи има винаги.
Но все са твърде малко.
Дотегна ми дори да плача.
Много, много жалко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
