20.02.2010 г., 13:01

Дотегна ми дори да плача

814 0 0

Вече ми омръзна
в погледа ти студ да виждам, 
доловим едва, като снежинка
в бързотечната река.

Ранна пролетна умора,
зимна ли студенина
ни направи толкова далечни
и обви ме във тъга?

Ще се тревожим пак,
ала навярно по на рядко.
Да пропъдим болката,
целта ни бе. Накратко.

Ще попадаме в капани.
И надеждите ще се рушат.
Ще се ровим в миналите рани,
така те все ще си кървят.

Сълзи има винаги.
Но все са твърде малко.
Дотегна ми дори да плача.
Много, много жалко...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...