Feb 20, 2010, 1:01 PM

Дотегна ми дори да плача

  Poetry » Love
812 0 0

Вече ми омръзна
в погледа ти студ да виждам, 
доловим едва, като снежинка
в бързотечната река.

Ранна пролетна умора,
зимна ли студенина
ни направи толкова далечни
и обви ме във тъга?

Ще се тревожим пак,
ала навярно по на рядко.
Да пропъдим болката,
целта ни бе. Накратко.

Ще попадаме в капани.
И надеждите ще се рушат.
Ще се ровим в миналите рани,
така те все ще си кървят.

Сълзи има винаги.
Но все са твърде малко.
Дотегна ми дори да плача.
Много, много жалко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...