7.06.2009 г., 17:51 ч.

Дотогава 

  Поезия
873 0 15

Докогато заспят уморени

от летенето мойте очи,

дотогава ще свия в зениците

нежен полет със дъх на липи.

И ще дишам все още, зорите

премълчала с възторг и вина.

Неосъмнала птица - надеждата

ще разтвори във мене крила.

Шепот топъл душата ще носи,

а ръцете ми струи от истини.

Полетялото в мене ще бликне.

Вече зная, не ще ме боли...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??