Дотогава

7.06.2009 г., 17:51 ч.

Поезия

928 0 15

Докогато заспят уморени
от летенето мойте очи,
дотогава ще свия в зениците
нежен полет със дъх на липи.
И ще дишам все още, зорите
премълчала с възторг и вина.
Неосъмнала птица - надеждата
ще разтвори във мене крила.
Шепот топъл душата ще носи,
а ръцете ми струи от истини.
Полетялото в мене ще бликне.
Вече зная, не ще ме боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дотогава

Искате да прочетете повече?

Предложения