Докогато заспят уморени
от летенето мойте очи,
дотогава ще свия в зениците
нежен полет със дъх на липи.
И ще дишам все още, зорите
премълчала с възторг и вина.
Неосъмнала птица - надеждата
ще разтвори във мене крила.
Шепот топъл душата ще носи,
а ръцете ми струи от истини.
Полетялото в мене ще бликне.
Вече зная, не ще ме боли...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
