22.11.2012 г., 16:40

Довиждане

628 0 7

 

      

                               Довиждане

 

                                   На всяка обич,

                                       която си отива.

 

               Ще те открия в чуждата походка.

                Ще ме погледне с твоя поглед друг.

               Със спомена ще тръгнем на разходка,

                 но в друго време, другаде, не тук.

 

                 Не трябва да ме чакаш на закуска,

                 без мен ще ти премине вечерта.

                 Но като луд, в полето, ще пропуска

                  пак вятърът със старата шейна.

 

                Наново, теб поисках да те видя,

                но няма да се случи и сега.

                Когато някой от света си иде,

                отишла си е сбъдната мечта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....