Драскотина по бузата
ДРАСКОТИНА ПО БУЗАТА
Аз имам белег от порязано
върху безимения пръст.
И никому не съм разказвала,
че мъкнала съм тежък кръст.
Че в храм, където дириш истина,
държала съм и свещ, и нож.
Че – да мълчим, е тъй безсмислено
в безкрайно дългата си нощ.
Да, оцелявала съм – някак си
подир предателства и страх.
Изпуснала съм много влакове
и ни в един не те видях.
Спести ми празните си приказки,
иди, където те влече.
Знам изгреви, сред мрак разискрени,
избухват в светлини безчет.
И те ще ме облеят цялата.
Аз всяка болка ти простих.
Оставям ти преди раздялата
набързо драснатия стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
