Драскотина по бузата
ДРАСКОТИНА ПО БУЗАТА
Аз имам белег от порязано
върху безимения пръст.
И никому не съм разказвала,
че мъкнала съм тежък кръст.
Че в храм, където дириш истина,
държала съм и свещ, и нож.
Че – да мълчим, е тъй безсмислено
в безкрайно дългата си нощ.
Да, оцелявала съм – някак си
подир предателства и страх.
Изпуснала съм много влакове
и ни в един не те видях.
Спести ми празните си приказки,
иди, където те влече.
Знам изгреви, сред мрак разискрени,
избухват в светлини безчет.
И те ще ме облеят цялата.
Аз всяка болка ти простих.
Оставям ти преди раздялата
набързо драснатия стих.
© Валентина Йотова All rights reserved.
