Е, драснато е да се случи.
В съня живее някакво прозрение,
забутано във фонд-благополучие, 
маскирано от прозаично нетърпение.
Душата може да се рее като птица,
макар с крило пречупено – до скука.
Печалбата е самота – каква шестица,
превъплътена в сполука.
Измислици са думите, а казват, 
че ароматът им тревожи.
Рисуват мислите и ни показват 
Път – О, Боже!
По пътя – знак, а после още – свисше 
и още десет пътя – от съня ми,
на сто табели вещо пише:
върви по онзи, дето е най-стръмен.
Вървя... обаче нещо се препъвам –
прозренията ми плетат терлици.
Очаквах да ми пратиш, Боже,
пантофки златни, а не
продупчени чепици...