Apr 25, 2017, 7:13 PM

Драснато

  Poetry » Other
767 2 0

Е, драснато е да се случи.
В съня живее някакво прозрение,
забутано във фонд-благополучие, 
маскирано от прозаично нетърпение.
Душата може да се рее като птица,
макар с крило пречупено – до скука.
Печалбата е самота – каква шестица,
превъплътена в сполука.
Измислици са думите, а казват, 
че ароматът им тревожи.
Рисуват мислите и ни показват 
Път – О, Боже!
По пътя – знак, а после още – свисше 
и още десет пътя – от съня ми,
на сто табели вещо пише:
върви по онзи, дето е най-стръмен.
Вървя... обаче нещо се препъвам –
прозренията ми плетат терлици.
Очаквах да ми пратиш, Боже,
пантофки златни, а не
продупчени чепици...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...