Дрозофилска
Хвърча си над бидона с джибра,
потрепва в мене всяка фибра-
че в него е и пътя и живота,
Света, че може и Кивота.
И тъкмо в него да далдисам,
с фамозно салто вселената да слисам,
когато бях възпрян без сила-
жена ми - нежна дрозофила.
Живота кратък е, Иване,
дечицата ти кой ще храни,
кацни при мен и прибери крилата,
че инак губиш си правата.
И все така секунда след секунда – бавно,
а вече мина час и все е гадно,
жужа си тъжен и унил-
на средна възраст женен дрозофил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
