27.02.2007 г., 13:37

ДРУГ ОБИЧАМ...

1.1K 1 6

Ти си топлина,
и нежно спокойствие.
Ти ме обичаш тъй много,
в това не се съмнявам,
но не мога любов да ти давам.

 

Ти би направил всичко за мен,
но вече чужди устни целувам,
чужди ръце ме прегръщат.

Ти си много добър!
Да, другият, той е различен,
понякога мил, понякога груб.

 

Да, аз предавам сърцето,
живеейки в тази лъжа,
но сърцето не пита,
то силно обича...
но не тебе -
минало е това!

<?xml:namespace prefix = v ns = "urn:schemas-microsoft-com:vml" /><?xml:namespace prefix = w ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:word" />Ти винаги си бил с мен добър,
а той две лица има -
понякога ме забравя -
от дългите пътища уморен,
но винаги при мене се връща,
усмихнат на моите колене.

 

Ти си добър, много добър!
Прости ми, но аз
ОБИЧАМ ДРУГ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси Гиги!
    Прегръщам те мила!
  • Росица, това което си ми написала е прекрасно, но не бях го чела...
    Някъде бях чула думите "Ти си много добър, но аз обичам друг" и си ги спомних водех се по тях, а всъщност бях написала част от стихотворението много, много отдавна, но го преработих и чак сега го пуснах.. Може би просто съвпадение на ситуацията.. водещо до тази прилика
    Благодаря ти!
  • Предполагам, че този текст е интерпретация на текста" Ти си много добър".

    Ти си много добър...
    На ръце би ме носил по стръмнините.
    Би ме галил докъто заспя,
    както приспиват малки деца.
    Ти си много добър,
    но аз другиго чакам.
    По цели нощи не спя и
    съм чакала да ме прегърне.
    Свои пътища има.
    На мойте колене заспива
    до смърт уморен.
    Той е нежен и груб
    и на теб съвсем не прилича.
    Ти си много добър...
    но аз него обичам.

    Поздравления!
  • Благодаря Ви!
  • И такива неща се случват понякога.
    Важно е сърцето ...

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....