Петра (Петя Цонева)
45 158
26.05.2021 г., 16:59 ч.

Друг вид свобода 

  Поезия » Друга
1526 9 14

Мина толкова време, прекарано без свобода,

че прозорецът в кухнята почна да става икона.

А прозорците в хола,

които събират дъжда,

в баптистерий кръщават от няколко дни камионите…

Оредяха таваните. Гъстата бяла гора

от опушени сенки

проби всички холни картини.

По килима накапаха гълъбови пера

и под многото живи звезди

се събуждах изстинала…

Достолепните паяци

пълнеха ъгъла стар

с бели хроники

в цял статистически дял от безкрая.

И от време на време се ронеше

стенната вар

право в златния летен циклон

във сърцето на чая ми…

Заобичах килимите с техните лунни цветя.

И чешмата, и нейната вечно пробита камбана.

И усещах как някъде вътре струи пролетта

от земята, в един пропиленов квадрат от мълчание...

 

Баба, малка и светла, преброждаше целия мрак

от дълбокото минало време на своето бъдеще,

да ми носи на дядо с любимия, пътнишки сак

топли пърленки, пресен салам и прашинки от сънища…

 

Беше цялото време затворено в плътния ден,

но животът живееше пак в молекули и атоми…

И докато съм жива, докато съм цялата мен,

няма толкова здрави стени, че да спрат свободата ми.

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Произведението е включено в:
Белият час
Петра (Петя Цонева) Петра
Книги
Белият час
12,00 лв.
  1479  4  2 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??