Друг вид свобода
Мина толкова време, прекарано без свобода,
че прозорецът в кухнята почна да става икона.
А прозорците в хола,
които събират дъжда,
в баптистерий кръщават от няколко дни камионите…
Оредяха таваните. Гъстата бяла гора
от опушени сенки
проби всички холни картини.
По килима накапаха гълъбови пера
и под многото живи звезди
се събуждах изстинала…
Достолепните паяци
пълнеха ъгъла стар
с бели хроники
в цял статистически дял от безкрая.
И от време на време се ронеше
стенната вар
право в златния летен циклон
във сърцето на чая ми…
Заобичах килимите с техните лунни цветя.
И чешмата, и нейната вечно пробита камбана.
И усещах как някъде вътре струи пролетта
от земята, в един пропиленов квадрат от мълчание...
Баба, малка и светла, преброждаше целия мрак
от дълбокото минало време на своето бъдеще,
да ми носи на дядо с любимия, пътнишки сак
топли пърленки, пресен салам и прашинки от сънища…
Беше цялото време затворено в плътния ден,
но животът живееше пак в молекули и атоми…
И докато съм жива, докато съм цялата мен,
няма толкова здрави стени, че да спрат свободата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Цонева Всички права запазени
