Друг вид свобода
Мина толкова време, прекарано без свобода,
че прозорецът в кухнята почна да става икона.
А прозорците в хола,
които събират дъжда,
в баптистерий кръщават от няколко дни камионите…
Оредяха таваните. Гъстата бяла гора
от опушени сенки
проби всички холни картини.
По килима накапаха гълъбови пера
и под многото живи звезди
се събуждах изстинала…
Достолепните паяци
пълнеха ъгъла стар
с бели хроники
в цял статистически дял от безкрая.
И от време на време се ронеше
стенната вар
право в златния летен циклон
във сърцето на чая ми…
Заобичах килимите с техните лунни цветя.
И чешмата, и нейната вечно пробита камбана.
И усещах как някъде вътре струи пролетта
от земята, в един пропиленов квадрат от мълчание...
Баба, малка и светла, преброждаше целия мрак
от дълбокото минало време на своето бъдеще,
да ми носи на дядо с любимия, пътнишки сак
топли пърленки, пресен салам и прашинки от сънища…
Беше цялото време затворено в плътния ден,
но животът живееше пак в молекули и атоми…
И докато съм жива, докато съм цялата мен,
няма толкова здрави стени, че да спрат свободата ми.
© Петя Цонева All rights reserved.
