28.02.2012 г., 15:31

Друга част от мен

1.1K 0 2

 

Очите ми са пъстри пеперуди...

Прекрасните ми хубави очи,

но виждаш, вгледаш ли се в тях –

и те са луди, и носят хиляди бели.

 

Ръцете ми зандан са тъмен.

Примамват със свойта топлота,

но щом докоснеш се до тях, разбираш -

обречен си на доживотна самота.

 

Душата ми е тъмен ад,

в който всеки иска да се взира...

И търси там частичка благодат,

а всъщност смърт съзира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лорита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...