Feb 28, 2012, 3:31 PM

Друга част от мен

  Poetry » Other
1K 0 2

 

Очите ми са пъстри пеперуди...

Прекрасните ми хубави очи,

но виждаш, вгледаш ли се в тях –

и те са луди, и носят хиляди бели.

 

Ръцете ми зандан са тъмен.

Примамват със свойта топлота,

но щом докоснеш се до тях, разбираш -

обречен си на доживотна самота.

 

Душата ми е тъмен ад,

в който всеки иска да се взира...

И търси там частичка благодат,

а всъщност смърт съзира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лорита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...