Feb 28, 2012, 3:31 PM

Друга част от мен 

  Poetry » Other
765 0 2

 

Очите ми са пъстри пеперуди...

Прекрасните ми хубави очи,

но виждаш, вгледаш ли се в тях –

и те са луди, и носят хиляди бели.

 

Ръцете ми зандан са тъмен.

Примамват със свойта топлота,

но щом докоснеш се до тях, разбираш -

обречен си на доживотна самота.

 

Душата ми е тъмен ад,

в който всеки иска да се взира...

И търси там частичка благодат,

а всъщност смърт съзира.

© Лорита All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Sincerely honest, we told each other words of damnness, darkness, an everything that was lying ......
  • I’ve changed for you… and died for you – for nothing! But the damage isn’t for the cost, but for the...
  • I never was a special person. So I'll never want to be or will be To myself Or to anyone anywhere. D...

More works »