17.07.2014 г., 10:32

Другарска ръка

468 0 2

По местата греховни и святи,

по пътеки от кози крака,

по билата със пряспи навяти

аз си търся другарска ръка.

 

Аз я търся в горите дълбоки

и я търся във тежкия мрак.

Аз я търся в жени синеоки

и я търся във божия знак.

 

И говоря на чужди езици,

и отварям аз стари врати

да я търся - макар в белезници,

със другарството тя да плати.

 

И тогава над мен профучават

закъснелите древни стрели.

Във небето тръби зазвучават

и започва любов да вали.

 

И във тази любов аз откривам

пожелана от мене ръка.

И сърцето пред нея разкривам

да ме мисли за млада река...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силни редове, Никола. И библейски по звучене! Поздравление за стиха!

    И си прав - само от небето пада истинската любов - тази другарска ръка, за която говориш. Нека бог е с теб! Амин!
  • И сърцето пред нея разкривам
    да ме мисли за млада река...
    Прекрасно е и го оценявам!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....