Jul 17, 2014, 10:32 AM

Другарска ръка

  Poetry
470 0 2

По местата греховни и святи,

по пътеки от кози крака,

по билата със пряспи навяти

аз си търся другарска ръка.

 

Аз я търся в горите дълбоки

и я търся във тежкия мрак.

Аз я търся в жени синеоки

и я търся във божия знак.

 

И говоря на чужди езици,

и отварям аз стари врати

да я търся - макар в белезници,

със другарството тя да плати.

 

И тогава над мен профучават

закъснелите древни стрели.

Във небето тръби зазвучават

и започва любов да вали.

 

И във тази любов аз откривам

пожелана от мене ръка.

И сърцето пред нея разкривам

да ме мисли за млада река...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силни редове, Никола. И библейски по звучене! Поздравление за стиха!

    И си прав - само от небето пада истинската любов - тази другарска ръка, за която говориш. Нека бог е с теб! Амин!
  • И сърцето пред нея разкривам
    да ме мисли за млада река...
    Прекрасно е и го оценявам!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....