30.11.2015 г., 17:15

Другите

430 0 2

Те ти казваха 

къде са ти грешките,

те ти даваха смисъл

през цялото време,

но ти не разбираше,

или не слушаше,

или и двете...

 

Те те караха 

да мислиш,

че не си единствена,

а всъщност беше

и това не е честно...

 

Те те разнищваха

със самотата си,

но ти можеше

да лекуваш,

знаеше как...

 

Точно тогава

не те и разкриха.

Ти беше спасение,

а вече те няма...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Йоана!
    Спасението се крие някъде в теб, въпрос на време е да го разкрият. Отговор на Валери.
  • Аз мисля, че разбрах. Лирическата толкова е била зависима от околните, че се е гледала от техните "очи" - които не са разкрили последната надежда за спасение, просто защото вече са били слепи... Тя е можела да бъде не само собствено спасение, но и тяхно. Така де, това си е мой прочит Поздрави.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...