14.12.2012 г., 13:07

Другият

1.6K 0 5

Аз съм някакъв друг.

Онзи вече го няма?

Знай, живее в иглу,

но сънува поляни...

 

А пък аз съм врабец,

оцелявам във драми,

вярвай - мога добре

да се пазя от камък,

 

като лодка в дъжда

и клавиш на пиано,

все да стигам брега,

надхитрѝл - океана,

 

а след първия сняг,

да не моля за лято,

да си казвам: Валя,

ще зарадва житата!

 

И не плача. Виж, да,

може би, но оттатък?

Аз съм с грешна мая

или онзи - предател?

 

Да се върне ли? Ех,

ще покаже съдбата?

Щом разбуниш море,

приготви се за вятър...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...