Другият в огледалото
Те се срещнаха уж на шега
Наглед абсолютно различни
Случаен ги вятър тука довя
Кой да знае, че туй е поличба?
Тя бе в броня от студенина,
Той под хладен ум се крие.
Но ги свързаха общи дела
Що ще стане тук, питате вие?
За начало тя срещна стена
от неверие, страх и умора.
А после той ѝ подаде ръка...
И изведнъж... станаха хора.
Тя не повярва (как пък така?)
И се сви в своите остри бодли.
А той не се отказа точно сега
И просто напред продължи.
В бодлите рани се до кръв,
и не спря да блъска с все сила.
Тя съжали го и за път пръв
излезе от там дет' се бе свила.
Започнаха и да говорят малко.
За първо, второ, трето, че и пето.
Оказа се, че не могат (и жалко!)
Да кажат туй що им е в сърцето.
Мина време, и те се опознаха
И откриха огледален образ...
Приятел и опора, не заплаха.
Но мълчаха – страх от отказ.
А мина време, вятър ги отвя
и мръсно конете им разрита...
Съжалиха – тя бе пак сама.
Той – че не посмя да се опита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Стоименова Всички права запазени
