Улица градска, свири стар музикант,
пее живота когато млад бил е,
хипар, сърца безброй покорил е,
сега с брада е - побеляващ талант.
Дрънка китара, тежко звънчи,
нотно се носи гама с въздишки
и тротоарът във ритъм кънти,
пес квартален (в такт) опашка върти.
Хора минават, с деловата си крачка,
деня си преглъщат на глътки,
гонят хъсно съдбата играчка
и след битието си тичат - хрътки,
чезнат бързо - за левче е късно.
Дрънка китара, тежко звънчи,
нотно се носи гама с въздишки
и тротоарът във ритъм кънти,
пес квартален опашка върти.
© Боби Стоянов Всички права запазени