danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
9.01.2012 г., 21:00 ч.

Дръзка любов 

  Поезия » Любовна
940 0 16


Преминах през пространството на времето,

за да открадна миг любов за тебе.

Надежди си наливах от големите,

а любовта тежеше като бреме.

 

И някак тишината ми говореше...

Бе с трепета на парещо докосване.

Бе истинско, с омаята на спомени –

зовяха ме пътеки омагьосани.

 

Бях вързала душата си на снопове,

а любовта... като паричка стисках.

Не ме пречупи чуждото говорене,

вървях без правила и пак те исках.

 

И те открих сред хорското безумие.

И по-безумна любовта възкръсна.

Най-дръзката любов е неразумната,

но само тя живота вечно връща.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??