Дръзка любов
Преминах през пространството на времето,
за да открадна миг любов за тебе.
Надежди си наливах от големите,
а любовта тежеше като бреме.
И някак тишината ми говореше...
Бе с трепета на парещо докосване.
Бе истинско, с омаята на спомени –
зовяха ме пътеки омагьосани.
Бях вързала душата си на снопове,
а любовта... като паричка стисках.
Не ме пречупи чуждото говорене,
вървях без правила и пак те исках.
И те открих сред хорското безумие.
И по-безумна любовта възкръсна.
Най-дръзката любов е неразумната,
но само тя живота вечно връща.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
