Дуел
Понякога съм с душата си в странен дуел
и търся лукавия Мефистофел да реша.
Понякога признавам или може би не
как искам с плам, като метеор да я взривя!
Понякога тя, душата ми се перчи, знам,
притисната като най-любимото същество.
Понякога слисва и гъделичка моя нюх
връхлитаща небивалица и древно зло.
Понякога пак втурва се пареща, без стон,
изгаряща сцена жестока, без монолог.
Понякога светва и отмества хоризонт
на ръба, на моята стара и нова любов!
и търся лукавия Мефистофел да реша.
Понякога признавам или може би не
как искам с плам, като метеор да я взривя!
Понякога тя, душата ми се перчи, знам,
притисната като най-любимото същество.
Понякога слисва и гъделичка моя нюх
връхлитаща небивалица и древно зло.
Понякога пак втурва се пареща, без стон,
изгаряща сцена жестока, без монолог.
Понякога светва и отмества хоризонт
на ръба, на моята стара и нова любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
