Jan 2, 2008, 7:09 AM

Дуел

Poetry » Philosophical

770 0 17

Понякога съм с душата си в странен дуел
и търся лукавия Мефистофел да реша.
Понякога признавам или може би не
как искам с плам, като метеор да я взривя!

Понякога тя, душата ми се перчи, знам,
притисната като най-любимото същество.
Понякога слисва и гъделичка моя нюх
връхлитаща небивалица и древно зло.

Понякога пак втурва се пареща, без стон,
изгаряща сцена жестока, без монолог.
Понякога светва и отмества хоризонт
на ръба, на моята стара и нова любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Нежност (Виктория)

Нека душата ти винаги бъде стопляна от обич!!!

2008-01-03T01:44:02+02:00
AzDobrata (Аз Добрата)

Понякога, а може би и често..Но със сигурност знам, че ВСЕКИ път се удивявам от поезията ти и аз лично се чувствам особено хубаво, когато чета стиховете ти..Много ти се радвам!Хубаво е да има хора като теб!А тук определено има...

2008-01-02T22:11:12+02:00
mili4ka_ (Милица Игнатова)

Мариолче, неотразима си!
Схватките с душите ни са най-трудни.
Много смелост и желание има в теб! Браво!

2008-01-02T19:34:03+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Много дпбре, дълбочко и замислящо! Поздравлелия!

2008-01-02T15:09:50+02:00
Сентполия (Любослава)

Много хубав стих, Мариолче! Поздрав!

2008-01-02T11:47:32+02:00