Дует
Моя малка, принцесо! Моля те - не плачи!
Сърцето ми късаш с тези големи сълзи!
И ето - баща ти - домашният вълк -
с теб ще завие - кръвожаден и зъл...
Страх те е - зная, но как да го спра
твоя панически ужас от тази малка игла?...
Ако можеше вместо тебе - мен да бодат -
дал им бих, дал им бих дори да ме изядат...
Да забият в кожуха ми сто коварни игли -
заради днес и занапред, за всичко, което ти предстои...
Ето - лягам на пода, готов съм, но ти не плачи,
моля те! Като комар е игличката - разбери!
Малко кръв след убождане, после памуче със спирт...
Неусетно сълзите изсъхват и се втурваш в игри.
Ще разкажеш на всички за иглата,
разбира се и за кръвта,
но не им казвай, моля те, за дуета -
изплакан с твоя баща!...
П.П. И вие не казвайте на никого, нали? :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
