Дует
Моя малка, принцесо! Моля те - не плачи!
Сърцето ми късаш с тези големи сълзи!
И ето - баща ти - домашният вълк -
с теб ще завие - кръвожаден и зъл...
Страх те е - зная, но как да го спра
твоя панически ужас от тази малка игла?...
Ако можеше вместо тебе - мен да бодат -
дал им бих, дал им бих дори да ме изядат...
Да забият в кожуха ми сто коварни игли -
заради днес и занапред, за всичко, което ти предстои...
Ето - лягам на пода, готов съм, но ти не плачи,
моля те! Като комар е игличката - разбери!
Малко кръв след убождане, после памуче със спирт...
Неусетно сълзите изсъхват и се втурваш в игри.
Ще разкажеш на всички за иглата,
разбира се и за кръвта,
но не им казвай, моля те, за дуета -
изплакан с твоя баща!...
П.П. И вие не казвайте на никого, нали? :)
© Красимир Чернев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мило и топло,истинско!
-
Много ви благодаря,че го приехте така близко и реагирахте така сърдечно!
-
Много топли бащински чувства. Ще добавя само, че след иглата ни купуваха сладолед, само така спирахме да плачем(защото започвахме да ядем). Сигурно си прекрасен баща. Почти не съм чела толкова нежно послание към малко момиченце. Много щастливи мигове ви пожелавам заедно.
-
Хех, страхотно, бащината обич към дъщерята е безгранична
знам от опит -
Поздрави и от мен за силния и хубав стих!
-
-
Топло и загърнато с обич и бащина саможертвеност неподправено чувство.
Поздрави! -
Хубаво, Краси, човешко-видях бащата на моите деца, който никога, никога не успя да издържи болката на децата си.И сега не може. Бъди здрав, малката ти принцеса- щастлива!
-
Толкова, толкова мило...
-
Tрогателно,емоционално, вълнуващо!
-
Различен си... харесах!
-
СТРАХОТЕН СИ!!!
-
Това е Любовта. Много харесах стиха. Поздравявам те!
-
Това не се премълчава, Краси, то се изплаква!!! Поздрави!
-
Много мило и топло стихотворение!
-
Щастлива е тя с такъв баща...шшшшт,тишина!
-
Колко човешко и по бащински нежно!
Поздрави за Малката! -
Виждам те в нова светлина и тя ми харесва!Както и стихотворението!
-
Вълнуващо,истинско,от душа!
-
Насълзи ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Помня като бях 3- 4 годишна как ме гонеше из двора мед. сестра, за да ми удари инжекция, а аз плачех и тичах, тичах... А майка ми ме настигна и... Целият ми съзнателен живот... То болници, то игли, системи... Но никога е нямало дует... Колко бих била щастлива някой да изплаче болката ми заедно с мен... Споделената болка става по-лесно поносима.
Щастливка е дъщеря ти. Поздрав.
Преди време в автобуса се запознах с едно момченце на 6-7 години и се наложи да му подаря ветрилото си, защото за да го успокоят и му вземат кръв му обещали подарък, който не е получило. Е, получи го от мен - непознатата.