Искам да се чувствам
дух свободен,
да не съм обвързан
лист отронен,
да се вихря и летя
в полет смела,
на земята да не съм
с вятър отлетела...
Земната неволя
да не ме вълнува,
да загърбя всичко,
дето не лудува!
Във пустиня златна
да съм песъчинка дребна,
дето силен вятър
носи непотребна.
Без Родина скъпа
в полет устремена,
да летя и не спирам
до твойта Вселена!
А там, уморена,
ще спра да играя,
защото със ТЕБЕ
оставам до... края!
© Nina Toshich Всички права запазени