Apr 24, 2009, 8:13 PM

Дух свободен...

  Poetry » Other
765 0 7

Искам да се чувствам

дух свободен,

да не съм обвързан

лист отронен,

да се вихря и летя

в полет смела,

на земята да не съм

с вятър отлетела...

Земната неволя

да не ме вълнува,

да загърбя всичко,

дето не лудува!

 

Във пустиня златна

да съм песъчинка дребна,

дето силен вятър

носи непотребна.

Без Родина скъпа

в полет устремена,

да летя и не спирам

до твойта Вселена!

А там, уморена,

ще спра да играя,

защото със ТЕБЕ

оставам до... края!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Без Родина наистина човек е прашинка изгубена. Хубав стих. Допадна ми. Поздрав!
  • Поздравявам те за чудесния стих! Искай и Бъди!
  • "защото със ТЕБЕ
    оставам до... края!"
    ...........................................................
    Остани с него до края
    пожелавам да откриете РАЯ,
    да сте много щастливи,
    и всеки да ви завиди...
    (имам предвид благородно...)
    Поздрави за прекрасния, волен стих!
    Много ми хареса! БЪДИ!
  • Чувството за свобода и обич е изразено много силно чрез този хубав стих! Поздрави, Никол!
  • щом искаш да се чувстваш свободна-БЪДИ!!!!
    поздравления за чувството!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...