Духнато глухарчe...
Къщата е само по прозорци.
Татко си отиде преди баба.
Злото винаги е многоточие,
а трева расте и върху брат ми.
Купил я е някой късметлия.
Близо е до центъра, обаче...
Никакви пердета и саксии -
празна като духнато глухарче.
Портата - ръждива като глина,
стълбите - ронливи костенурки.
Баба ми, поне, да беше жива
щях ли да отмина като мъртва...
2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
