Къщата е само по прозорци.
Татко си отиде преди баба.
Злото винаги е многоточие,
а трева расте и върху брат ми.
Купил я е някой късметлия.
Близо е до центъра, обаче...
Никакви пердета и саксии -
празна като духнато глухарче.
Портата - ръждива като глина,
стълбите - ронливи костенурки.
Баба ми, поне, да беше жива
щях ли да отмина като мъртва...
2006
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
