r_iva (Райна Иванова)
94 643
5.08.2022 г., 9:47 ч.

Думи 

  Поезия » Философска
421 2 5

Къде отиват думите изречени,
понякога тежащи в самота.
На болка, тиха мъка са обречени…
Потъват в бездънна тишина.

 

Облечени във ярост се забиват
и режат с острието на кама.
С отрова те душата ни убиват…
Оставят тежка рана до смъртта.

 

Без дъх крещим, в безсилие обхванати,
нахвърляни, безсмислени слова,
със злост нападащи, в оръжие обърнати…
Отлитат и изчезват без следа.

 

С любов и кротка нежност оцветени,
словата носят сила, светлина…
Оставят спомен, тихо промълвени:
„Обичам те! Бъди до мен сега!“

© Райна Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели!
  • Хареса ми, защото е истина, думите се забиват, като стрела и нанасят рани,които никога не зарастват !
  • Да, думите имат голяма сила и са нож с две остриета.Добрата дума съдържаща обич, любов, прошка е заредена с положителна енергия и нос сила, живот, а лошата носи унищожение!
  • Благодаря, Зиги! Надявам се да съм използвала добре силата им.
  • Думите имат много сила - по-добре да се използват с разбиране към силата им. Хареса ми! 😊
Предложения
: ??:??