Думи
Къде отиват думите изречени,
понякога тежащи в самота.
На болка, тиха мъка са обречени…
Потъват в бездънна тишина.
Облечени във ярост се забиват
и режат с острието на кама.
С отрова те душата ни убиват…
Оставят тежка рана до смъртта.
Без дъх крещим, в безсилие обхванати,
нахвърляни, безсмислени слова,
със злост нападащи, в оръжие обърнати…
Отлитат и изчезват без следа.
С любов и кротка нежност оцветени,
словата носят сила, светлина…
Оставят спомен, тихо промълвени:
„Обичам те! Бъди до мен сега!“
© Райна Иванова All rights reserved.
