Думи в стих
Думи в стих
Аз виждам и не отричам,
че думите искат да живеят.
Изписани на лист хартия,
те описват емоциите в мен.
Лекуват заради болката,
лекуват... и те са живи.
Като малки и нежни,
откровени и директни,
изправят се, силни колоси,
в изказа свой унищожават.
И разум, и чувства
в двубой неравностоен,
те карат да виждаш
отчуждението от себе си.
Като непозната съвсем
между светлината и мрака,
в безумие се лутам...
мисли, непокорен дух.
Незнаен е пътят човешки,
от лутане няма покой.
Съдбата отредена е,
изписана с думи и в стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Миленова Всички права запазени
