19.03.2017 г., 17:35

Думите

1.2K 1 1

Защо трябва да мълчим,

когато всичко си делим.

Защо искаш думите

да имат чуден блясък винаги?

 

Незнаен кораб подминава кея,

а морето е все пред мен.

 

Искам да съм само с теб,

да те милвам със очи,

да те гледам до зори,

моя светлина.

 

Не искам да си мълчим.

Нали ръка в ръка напред вървим.

Кажи ми това, което мислиш,

дори да има риск да ме раниш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

(текст на незаписана песен)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...