19.03.2017 г., 17:35

Думите

1.2K 1 1

Защо трябва да мълчим,

когато всичко си делим.

Защо искаш думите

да имат чуден блясък винаги?

 

Незнаен кораб подминава кея,

а морето е все пред мен.

 

Искам да съм само с теб,

да те милвам със очи,

да те гледам до зори,

моя светлина.

 

Не искам да си мълчим.

Нали ръка в ръка напред вървим.

Кажи ми това, което мислиш,

дори да има риск да ме раниш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Всички права запазени

(текст на незаписана песен)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...