Защо трябва да мълчим,
когато всичко си делим.
Защо искаш думите
да имат чуден блясък винаги?
Незнаен кораб подминава кея,
а морето е все пред мен.
Искам да съм само с теб,
да те милвам със очи,
да те гледам до зори,
моя светлина.
Не искам да си мълчим.
Нали ръка в ръка напред вървим.
Кажи ми това, което мислиш,
дори да има риск да ме раниш.
© Васил All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
