Защо трябва да мълчим,
когато всичко си делим.
Защо искаш думите
да имат чуден блясък винаги?
Незнаен кораб подминава кея,
а морето е все пред мен.
Искам да съм само с теб,
да те милвам със очи,
да те гледам до зори,
моя светлина.
Не искам да си мълчим.
Нали ръка в ръка напред вървим.
Кажи ми това, което мислиш,
дори да има риск да ме раниш.
© Васил All rights reserved.