19 мар. 2017 г., 17:35

Думите

1.2K 1 1

Защо трябва да мълчим,

когато всичко си делим.

Защо искаш думите

да имат чуден блясък винаги?

 

Незнаен кораб подминава кея,

а морето е все пред мен.

 

Искам да съм само с теб,

да те милвам със очи,

да те гледам до зори,

моя светлина.

 

Не искам да си мълчим.

Нали ръка в ръка напред вървим.

Кажи ми това, което мислиш,

дори да има риск да ме раниш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Все права защищены

(текст на незаписана песен)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...