30.03.2015 г., 1:03 ч.
Душа
В болница приета е душата-
с хрипове, със затворени очи,
дошло и е до гуша от клюкари
с покварени сърца.
Паметта ù избледнява -
стар чаршаф, накиснат в белина,
изтрива всичко и побягва
в нищото с горчивина.
Душа без памет, белези
и рани, останала сама в ноща
будува и чертае нови площи,
дращи с нокти по чупливи
вани.
Няма спомен, няма и вина!!!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много добро, Васе! Леко сърце и приятна вечер!
-
Няма спомен,няма и вина" - Мъдър финал!
Забравяме и се спасяваме от лошото!
***
Когато заболи душата
от удари и хулни думи,
не спирай, отмини мълвата -
това са халостни куршуми:
изстреляни от завистта,
понесени от клеветата,
обстрелват всяка красота
и всеки полет на сърцата.
Прескачай тези кални локви -
в тях само клюката вирее.
Тя, щом те види нависоко,
ще ахне. И ще онемее... -
Чудесна тема и много добре си я разработила.Понякога предпочиташ да не пониш нищо, за да си спокоен.Необходима е за разискване. Завистта е голям грях -Не пожелавай нищо чуждо.
Желая ти спокойна вечер, Васе!Лека нощ! -
Остро пишеш, Василке! Не разтягаш поетични локуми. С няколко думи
си в целта. Хубаво стихотворение. Припомни ми едно стихотворение на Борис Пастернак:
"Учудена тополата изпъва пак стебло.
Забързани са шир и дом и сякаш болни са.
А въздухът е син, като вързоп с бельо,
в ръката на изписал се от болница...
Като прекъснат стих нощта мълчи -
звезда оставена без продължение,
към хиляди недоумяващи очи -
дълбоки, тъмни и без изражение..."
Поздрав и весела нова седмица!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
