26.08.2017 г., 22:41

Душа

557 1 2

ДУША

 

Чели ли сте някога душа,
написана, описана със думи,
гравирана в спомени руша,
стени, които всяка нощ издигам.

 

Рисували ли сте някога сълза,
по детски чиста, бяла като нежност,
изплакана от болка самота,
която всеки грях измива...

 

Поглеждали ли сте някога очи,
до кръв, излъгани и наранени,
подпухнали от мъка и сълзи,
и обич едностранна, несподелена...

 

Чели ли сте някога душа, 
написана, описана със думи...
душа-коруба, бяла самота,
и мъка, Боже, колко мъка ....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...