Aug 26, 2017, 10:41 PM

Душа

  Poetry » Love
558 1 2

ДУША

 

Чели ли сте някога душа,
написана, описана със думи,
гравирана в спомени руша,
стени, които всяка нощ издигам.

 

Рисували ли сте някога сълза,
по детски чиста, бяла като нежност,
изплакана от болка самота,
която всеки грях измива...

 

Поглеждали ли сте някога очи,
до кръв, излъгани и наранени,
подпухнали от мъка и сълзи,
и обич едностранна, несподелена...

 

Чели ли сте някога душа, 
написана, описана със думи...
душа-коруба, бяла самота,
и мъка, Боже, колко мъка ....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...