jelyuena (Елена Желева)
25 104
13.07.2010 г., 22:28 ч.

Душа 

  Поезия » Друга
940 0 7

 

 

 

 

Разбрах какво ù трябва на душата –

един прозорец, виждащ надалече.

През стаите, оградите, бетона

навсякъде да литне може вече.

 

Ръцете свои детски да протегне,

водата във морето ще погали,

на вятъра с крилете ще избяга

и ще се върне, истинска и цяла.

 

Душата може като някой скитник

вековните дървета да прегръща,

на облака кълбата да разплита...

А времето ù никога не свършва.

 

Край огъня на слънцето танцува

с чандан от бяло, жълто и червено.

От мене сякаш тръгва тя и чудно

как аз се сливам с нея, свела чело.

 

 

 

 

 

© Елена Желева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??